На 1 май (по нов стил) 1876 г. в Копривщица пуква първата пушка, дала знак за избухването на Априлското въстание срещу петвековното турско робство.
Въстанието е потушено с брутална жестокост в реки от кръв на мъже, жени и деца. Според българската историография загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 човека. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.
Всички тези жертви са давани с ясното съзнание, че един смачкан 5 века народ няма да може да победи империята. Българите напълно заслужават свободата си!
Геноцидът, чиято жертва става българският народ, събужда Европа. Велики световни умове са изказвали непримиримостта си към случващото се в поробена България.
В Русия интелектуалци излизали на обществени места обяснявали на народа, че не трябва да оставят братята – православни християни под турско робство. Притиснатият от народната воля император Александър започва мигновена война, за да има по-голям шанс за победа, въпреки, че наскоро Русия е била изгубила друга и не е имала огромна мощ за нова. Императорът не позволява българските части да са по-големи, за да не излезе ситуацията извън контрол, след като получава информация, че всички в България са готови да го подкрепят. За това остава само опълчението, което получава легендарното Самарско знаме. Жертвите в тази война – главно руснаци, са над 200 000 души.
RNS
