„Който сбърка си отива!“, е една от любимите реплики на премиера Бойко Борисов. Тя получава мигновено изпълнение във всяка скандална ситуация, като отстраненият поема вината и Бойко остава чист, като новороден. Наскоро министър-председателят определи като грешка съобразяването му с ЕС по отношение на „Южен поток“, заради което той се превърща в „Турски поток“, малко по-натам – в „Гръцки поток“. Смятате ли, г-н премиер, че признатата от Вас грешка е достатъчна, за изкупуване на вината Ви? Особено когато грешката поробва една цяла държава?
Тъй като Бойко откровено споделя: „за мен няма живот без политиката“, като един отговорен мъж, претендиращ за държавническо мислене, би трябвало да предприеме действия, компенсиращи огромната му грешка с „Южен поток“.
Да припомним, че трасето за същия е напълно изкупено, а част от тръбите все още са на варненското пристанище. Единственото, което трябва да направи е да целуне ръка на Владимир Путин и да рестартира проекта за България.
Това е въпрос не само на политика, това е въпрос на национален и личен интерес. Освен, ако Бойко не желае да остане в историята като ръководителят, затрил държавата.
Борисов трябва да си плати за това, че както всеки друг в международната политика, и той избра към кого да се ориентира. Но не избра правилната страна. Предпочете интереса на ЕС и Турция пред националния. За разлика от двете ни южни съседки, които далеч преди нас са определили Русия като враг с членството си в НАТО. Турция и Гърция – член на ЕС, на които оказа се, че нищо не им пречи през територията им да мине един руски проект, от който биха печелили и стратегически, и финансово.
Борисов избра непомолен да е синята каска между Турция и ЕС. Сега, за да се преориентира в своя и в полза на България, трябва да се конфронтира с неправилния си избор.
Добре би било Борисов, произведен от съпартийците си в какъв ли не фактор на иначе изчезващата България, да вземе пример от Ахмед Доган. Последният изгони Лютфи Местан именно защото не се е ориентирал правилно в международната политика. Казусът беше сваления от приятелския огън на Турция съюзнически самолет на Русия, който е бил над чужда държава. Сервилният Местан се произнесе с декларация колко е виновна жертвата Русия.
Обективният прочит на онази случка изисква да подчертаем, че в оня момент Ахмед Доган прочете на всички политици урок по родолюбие. И наказа безапелационно избралият грешната в международен план и неполезната за Родината ни позиция.
Ако Доган му е ниска летва за сравнение – да вземе пример от другарчето си Реджеп Ердоган, когото твърде често и неясно защо посещава. Ердоган направи пътека от пътувания до Русия, докато накара Путин да преглътне обидата от убития пилот и свален самолет, за да превърне държавата си в икономически и енергиен субект от световно значение. За да не се наложи скоро да признае, че диктаторът Ердоган е по-добрият стратег и държавник, полезен за народа си, от демократа Бойко.
Дни, след като си призна огромния гаф с „Южен поток“, месеци преди строителството на АЕЦ в Турция с руско участие и 49-годишен руски лиценз за производство на атомна енергия, Борисов се разкайва. Разкайва се, но няма действия в посока поправка на грешката. Грешка, която би могла напълно да заличи суверенитета на РБългария! Ако въпросното разкаяние не е елементарно лицемерие, то би трябвало да бъде последвано от реални действия. Или „да си отиде“ заради предателството към народа и националния интерес, следствие от ненужната си лоялност към чужди интереси.
Въпреки, че не е част от изпълнителната власт, в поведението на Президента Румен Радев по казуса, също би трябвало да има реакция. Редно би било да свика Консултативен съвет по национална сигурност, по въпросите на енергетиката и да „притисне“ изпълнителната власт да работи в полза на националния интерес.
Ако на Бойко не му стиска да защити държавническия си дълг – да си отива! Сам призна, че е сбъркал! А, „Който сбърка си отива!“, нали! Освен, ако и тези думи са само за другите!
RNS
