Днес Българската православна църква чества паметта на светеца и светите седмочисленици – просветителите св. св. Кирил и Методий, св. Климент, св. Наум, св. Сава, св. Гораст и св. Ангеларий.

Св. Пантелеймон, живял в Никомидия през III век. При раждането му той бил наречен Пантолеон, което значи „Лъв във всичко“. По-късно това име било заменено с името Пантелеймон, което значи „всемилостив“. Син на сенатора Евстрогий. У

От детство още Пантелеймон бил възпитан в християнската вяра понеже майка му била християнка. Тя обяснявала на детето заповедитe Господни и се стараела да му внуши отвращение към езичеството. Но, за съжаление, благочестивата майка умряла, когато Пантелеймон бил още дете. За невръстното сираче останал да се грижи баща му. Той обаче бил ревностен езичник и редовно водел сина си в идолския храм. Уроците на добрата майка скоро се изличили от паметта на детето.

Бащата на Панталеймон се наричал Евстрогий. Отначало той дал сина си в училище. След време го поверил на знаменития лекар Ефросин, за да изучи при него лекарското изкуство. Момъкът бил твърде умен и способен. Учителят така го обикнал, че го взимал навсякъде със себе си. С него посещавал и двореца, понеже Ефросин бил придворен лекар. Император Максимилиан обикнал красивия и учен момък и заповядал на Ефросин да го учи с най-голямо старание, понеже желае да вземе Пантелеймон по-късно при себе си. Под ръководството на славния учител момъкът с успех и бързо напредвал в науката и в скоро време надминал всички свои другари.

Веднъж, като се връщал от учителя си, Пантелеймон видял на пътя мъртво дете ухапано от змия. Първото му движение било уплаха, понеже живата ехидна лежала близо до детето. Но после, като си спомнил думите на стареца за Божията благодат и могъщество, той се обърнал с молитва към Господ Иисус Христос, като призовал Неговото свето име и всесилна помощ. И изведнъж детето се събудило като че ли от дълбок сън, а ехидната умряла. Това чудесно събитие довършило наченатото от стареца. Пантелеймон повярвал с цялата си душа. Радвайки се и благодарейки на Господа, той побързал да отиде при Ермолай, разказал му за случилото се и поискал да бъде кръстен от него.

След като приел християнско кръщение, получил дара на лечителството и чудотворството. Той станал вече известен лекар. Мнозина болни се обръщали към него за помощ. Като виждали чудесата на изцелението, мнозина от повярвали в Господ.

Идолските жреци, озлобени против Пантелеймон, казали на Максимиан: „Ако той остане жив, мнозина ще прелъсти и ние ще бъдем осмени от християните. Заповядай смъртно да го накажат, господарю!“. След като го подложи5или на мъчения, но той не се отрекъл от Господ, го дали на зверове. Господ затворил устите на дивите зверове и те се галели, и ближели наказания.

Императорът, като видял, че по никакъв начин няма да склони мъченика да извърши безчестие, заповядал да го бият жестоко и като го подложил на жестоки рани, го осъдил на смърт чрез отсичане на главата, а тялото му заповядал да изгорят.

Когато войниците извели мъченика на разстояние повече от едно поприще от града, стигнали до мястото, където било угодно на Господа да загине Неговият раб. Те завързали Пантелеймон за едно маслинено дърво и палачът ударил с меч светеца по шията, но желязото се огънало като восък, а тялото на светеца не пострадало от удара, защото той още не бил завършил молитвата си.

Докато светецът се молел, се чул глас от небето, който се обърнал към него и потвърдил новото му име; защото Господ вместо Пантолеон го нарекъл Пантелеймон, като му дал благодат – да проявява милост към всички прибягващи към него във всякакви беди и скърби, и го призовал към небето. Светецът, изпълнен с радост, казал на войниците да го посекат с меч; но те не искали, защото се бояли и били обхванати от трепет. Тогава светецът се обърнал към тях със следните думи:

– Ако не изпълните това, което ви е наредено, няма да получите милост от моя Христос.

Войниците се приближили и отначало прегръщали и целували цялото му тяло; после възложили на един от тях и той отсякъл главата на мъченика, и вместо кръв потекло мляко. А дървото в този час се покрило с плодове от корена до върха. Като видели това, мнозина от народа, присъстващ при посичането, повярвали в Христа.