„Окръжната прокуратура във Варна започна проверка по случая с издирвания от пет години за изпълнение на влязла в сила присъда Николай Христов Георгиев. Проверява се работата на органите по издирването, в чиито задължения влиза да открият и задържат осъдени с влязла в сила присъда за изпълнение на наказанията.“
Това съобщиха от пресслужбата на Апелативна прокуратура – Варна, днес. Вчера лично окръжният прокурор на Варна съобщи, че лице, издирвано от България и Интерпол, с европейска заповед за арест в продължение на 5 г., се е предало само след инцидента на ралито край Шумен в неделя. Тогава един от водачите самокатастрофира и рани няколко души.
Целта на проверката е да се установи:
„Търсен ли е бил, адекватни, навременни и правилни ли са били действията на служителите от органите на издирването са част от въпросите, на които прокуратурата ще търси отговор и отговорност. Прокурор от Окръжната прокуратура във Варна извършва лично проверката на действията на издирвачите.“
Тук е момента да уведомим скъпите си читатели какъв ще е краят на въпросната проверка – „ПРЕКРАТЯВАНЕ“.
Предизвестения нулев резултат е факт още сега, тъй като няма как да се „проверяват органите“, в случая на МВР и на Прокуратурата. Освен, ако нарочния представител на държавното обвинение не докаже, че конкретни служители на вътрешното и правосъдното министерство са знаели, че лицето се издирва, имали са информация къде е и умишлено не са го задържали. Тогава резонно същите трябва да отговарят за престъпления по служба и против правосъдието. Преди този момент, който няма как да настъпи, е добре специално определения прокурор да се запознае с нормативната уредба в МВР. Така ще му стане ясно, че т.нар. „издирвачи“ имат ангажимент да водят преписки за всяко издирвано лице. Те се разпределят по постоянен адрес, тъй като той е най-вероятния, на който търсеният би могъл да е. Самото издирване е приоритет на всички в МВР и на местата за лишаване от свобода, за които няма юридическа възможност в този казус да бъдат подведени под отговорност.
Проблемът с неиздирените лица в България идва от неадекватното законодателство. В момента ангажимент има само МВР, не и работодателите, търговците и други икономически субекти, които биха могли да сигнализират, ако знаят, че някой е издирван.
На този етап е повече от ясно, че ситуацията е смехотворна. Дават се пресконференции, за да се хвалят, че някой сам се е предал. След това се образуват обречени проверки „срещу органите“. Преди това 5 години един човек безуспешно е „издирван“ по половината свят, за да влезе в затвора. Поне през част от това време той даже не се е укривал, доказателство за което е участието му в спортното мероприятие в неделя.
Към днешна дата може да се направи обоснованото предположение, че колкото МВР са издирвали отклонилия се от изтърпяване на присъда мъж, толкова и успешна ще е проверката на прокуратурата.
RNS








