Във военната стратегия съществува един парадоксален и безмилостен закон, известен като Ефектът на Линди. Той гласи нещо просто, но плашещо: за разлика от живите същества, които остаряват и умират, конфликтите, идеите и кризите черпят живот от собственото си минало. Колкото по-дълго продължава една война, толкова по-голяма е вероятността тя да продължи още толкова.
Ако една „светкавична операция“ не пречупи съпротивата в първите 72 часа, тя се превръща в криза. Ако не приключи до 30 дни, тя става съдба. Времето не лекува геополитическите рани – то ги превръща в гангрена.
Днес, докато гледаме към пламтящите води на Ормузкия проток и пренареждането на „големите вълци“ край нашите граници, 30 дни след атаката на САЩ и Израел срещу Иран, законът на Линди ни дава най-честната прогноза. Ако юмрукът не счупи вратата веднага, подгответе се за месеци, а може би и години на изтощение.
Урокът от Венецуела срещу Трагедията в Украйна
Припомнете си Венецуела – там хирургическата точност на една мълниеносна операция по неутрализиране на върха спря часовника на войната, преди първият снаряд да е напуснал цевта. Там времето беше победено от скоростта.
В Украйна обаче видяхме обратната, кървавата страна на модела. Тъй като „Юмрукът“ не счупи вратата веднага, конфликтът потъна в безкрайния цикъл на изтощението, който днес тече поредна година. Според закона на Линди, колкото по-дълго стоят войниците в окопите на Донбас, толкова по-малък е шансът за мир и толкова по-голям е шансът това да се превърне в нашето „ново нормално“ за десетилетие напред.
Иран: Чудовището се пробужда
Неравният двубой в Иран: Неограниченият ресурс срещу способността победата да е безсмислена | RNS
Днес, докато светът гледа към пламтящите води на Ормузкия проток, законът на Линди ни дава своята хладна прогноза: Кризата с Иран няма да приключи с дипломатическа нота. Ако Аджерът на войната не бъде усмирен веднага, подгответе се за години на икономически и военен шок. Защото времето не лекува геополитическите рани – то ги превръща в съдба.
Китай „завзема“ Ормузкия проток, Иран ще пропуска петрол само срещу плащане в юани | RNS
В този контекст въпросът за България вече не е само „с кого сме“, а „колко дълго можем да издържим на Кръстопътя“, преди времето да ни изтрие от картата на спокойствието. Защото в игрите на големите, ако не си „Сейф“ като Швейцария или „Крепост“ като Иран, си просто ресурс, който времето изгаря.
