Българският казан в ада официално преля през последната седмица. Докато целокупният правоверен фейсбук вот се хвана за гушите в епична, цивилизационна битка в защита или пълно отрицание на Дара и нейното представяне на Евровизия, зад кулисите на родната и световната сцена се разигра класическо активно мероприятие по разсейване. Формулата „хляб и зрелища“ за пореден път проработи безотказно по нашенските ширини – нахраниха ни със солидна порция емоционална дъвка, за да си дерем гласовете в социалните мрежи, докато големите играчи тихо, безметежно и по план обърнаха правилата на играта.
На първа линия, в тишината на парламентарния правилник, заветният математически алгоритъм за депутатските заплати пак си свърши работата. Докато вие спорехте за вокалните възможности на родната звезда, гръмките обещания от трибуните, че автоматичното вдигане на възнагражденията на народните избраници на всеки три месеца ще бъде спряно, потънаха вдън земя. Корекцията не се случи, без излишни фанфари и без никакво забавяне – просто защото народът гледаше в другата посока.
Истинският абсурд обаче лъсна с „историческия ни успех“ по влизането в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). За да ни приемат в този престижен „Клуб на богатите“, България трябваше да бръкне дълбоко в хазната и да извади близо 2 милиарда евро под формата на международни вноски и такси. Сметката е колосална за изтънения ни бюджет, което означава по-малко пари за българското здравеопазване и инфраструктура тук и сега, само и само да се похвалим със скъп етикет пред съседите, докато хладилникът ни е празен.
КЪДЕ Е ДЪРЖАВАТА? Време е правителството да спре „златната“ за някои спекула с храната ни! | RNS
Паралелно с това, от Брюксел тихомълком пропълзя следващият етап от Европейския зелен пакт, който въвежда такси за въглеродни емисии директно върху горивата по бензиностанциите и отоплението на домовете ни. Заедно с него в сила влизат и новите миграционни квоти, според които България ще трябва или да приема разпределени мигранти, или да плаща бруталната глоба от 20 000 евро на човек за всеки отказан. Тези международни решения директно затягат примката около джоба и демографията на българина за десетилетия напред, но у нас темата услужливо бе заметена под килима на шоубизнеса.
И докато ние брояхме гласовете от Виена, тектоничният шахмат на планетата се играеше на крака в Пекин. Посещенията на Тръмп и Путин в Китай показаха къде официално се премести центърът на тежестта на Земята, превръщайки Пекин в глобален арбитър и банкер на новия многополюсен свят. Започналата там титанична търговска война и налагането на нови брутални мита веднага пренаредиха веригите за доставки, а крайният резултат е, че когато отидете в магазина в България, цените на техниката и дрехите вече са скочили с 15-20% заради решения, взети на другия край на света.
Медийният алгоритъм за пореден път се доказа като безпощадно перфектен: дай на тълпата зрелище, раздели я на лагери, остави я да се самоизяжда в безсмислени спорове, за да може прагматичните и финансово заробващи процеси да си вървят необезпокоявано зад завесата. Маските пак паднаха, но шоуто продължава, а положението наоколо отдавна е пълна „бангаранга“. За нас остава единствено луксът да изключим телевизора и да наблюдаваме матрицата отстрани с хладен ум, защото влакът на реалността отдавна е заминал в съвсем друга посока.
