Ще стане ли Трън българския Клондайк

1339 подписа в подкрепа на инвестициите в добив на злато от местните находища бяха внесени в община Трън. Старите миньори, работили в някогашната мина „Злата“, са създали инициативния комитет „Трънчани за бъдещето на трънския край“, който настоява да се осигури възможност за възраждане на местната икономика чрез реализиране на проекта за добив на злато.

„Миналото и бъдещето на Трън са свързани със златодобив. Не случайно на входа на града името му е изписано със златни букви, а в герба му има миньорски чук“, заяви председателят на инициативния комитет Боян Дойчев.

%d0%b7%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%be-400x225

Дали обаче Трън ще стане българския Клондайк все още не е ясно. Преди три месеца жители на общината скочиха срещу инвестиционното намерение на фирма „Евромакс сървисиз“ ЕООД, част от групата „Асарел-Медет“ АД – град Пирдоп, която предвижда 35-годишна концесия за добив и преработка на руда в два големи района на района. Това са зоните под под връх Руй и  над селата Ерул, Глоговица, Велиново и Милкьовци. Предвижда се добивът да се извършва както подземно, така и чрез открити кариери. Проектът включва общо осем кариери, една флотационна фабрика и две хвостохранилища с площ на водното огледало от 662 декара. Очаква се годишно да се обработват до 750 000 тона руда. 1-18

Планина Руй обаче е в зона на „Натура 2000”, поради което рудата ще се извозва с камиони от северния участък до флотационната фабрика в участък юг, където ще се депонира и минният отпадък в изградените хвостохранилища. Протестите срещу това започнаха през май от село Ерул.  Хората се притесняват, че златодобивът ще замърси въздуха и водата и ще унижожи красивата природа.

RNS.bg